Хладни голи рамене (истината такава каквато е - откровението на joysii ) 

Полунощ е. Отварям прозореца и ме лъхва  мирис на изгоряла гума(от падналия презерватив на перваза е).    Спирам покемона и излизам на балкона. Ах, гарга ! Пред мен излетя над града. Виждам лунната пътека в морето, китайските фенери в небето, гларуса надрусан похърква зад мене, и аха да изгаси с хъркането си светлините на Галата и Аспаруховия мост. Къде да можеше така и да ме стърже, ама не, и аз искам нонякога "гумата" да прегори, но не и с този проскубан гларус.    Луда ли съм или полудявам тази нощ!    Сипвам си чаша ледено розе, плюс едно екстази, запалвам си чадел.  Не съм пушила от преди час. Леко се замайвам от дима, от виното, от мириса на изгоряла гума и летя, летя.     Винаги ще се връщам в този коптор, до това мюре!



 01:19 - Хлад по голи рамене Автор: joysii Категория: Лични дневници    
Прочетен: 12 Коментари: 0 Гласове:  0  
 
  Посред нощ. Отварям прозореца и ме лъхва влажен мирис на море.
  Спирам климатика и излизам на балкона. Ах, Варна! Пред мен се разстила целият град. Виждам лунната пътека в морето, китайските фенери в небето, гларус в черното звездно небе, светлините на Галата и Аспаруховия мост.
  Луда ли съм да спя в такава приказна лятна нощ!
  Сипвам си чаша ледено розе, запалвам Давидов. Не съм пушила от години. Леко се замайвам от дима, от виното, от нежния хлад, който гали голите ми рамене.
   Винаги ще се връщам в този град, до това море!

разни... преживявания